Най-после, много след като скърцането на стълбата беше утихнало, Саймън се изправи и опита да се задържи на изтръпналите си, разтреперени крака. Беше чул хлопванео на горния капак и стъпките по пода отгоре, ала не можеше да е сигурен, че Приратес си е тръгнал. Щеше да е рисковано дори да повдигне тежкия капак и да се огледа. Реши ,че трябва да остане зад чувала с детски играчки и да чаа в тъмнината. Щеше да си подложи възглавниците от старите бебешки колички. Това еше най – безопасният план – ала нещо у Саймън се разбунтува. Едно е да и изплашен и друго – да прекараш цяла нощ в един тъмен килер и да понесеш полагащото се наказание, при положение че свещеникът навярно вече беше на път към своите покои. Саймън се изниза покрай чувала с детски играчки и старите бебешки колички и тихо се придвижи напред и забеляза смътна светлина през отвора на пода. Фенер ли гореше долу? Или имаше друг изход, врата ъм някои от вътрешните дворове?
След като почака малко и се ослуша, за да се увери, че този път никой няма да го изненада, Саймън предпазливо стъпи на стълбата и заслиза надолу. Струя студен въздух изду леко ризата му и кожата по ръцете му настръхна. Той захапа долната си устна, поколеба се, после продължи.
В началото единствената светлина идваше отдолу, сякаш Саймън се спускаше в гърлото на някаква бутилка. После светлината се разпростря и скоро опипващия му крак стъпи на пода. Саймън се огледа и видя, че и тук има стари бебешки олички и чували, пълни с детски играчки. Единственият източник на светлина в стаята беше един странен светещ четириъгълник на срещуположната стена – призрачна врата, очертана на стената с колеблиа ълтеникава светлина. Саймън заобиколи един чувал с детски играчки, мина покрай две бебешки колички и се приближи до светлината. Внезапно четириъгълникът присветна силно и след това изгасна. Черен плащ се спусна над всичко наоколо.
Саймън остана са в мрака. Не се чуваше никакъв звук, освен пулиращата му кръв, отекваща в ушите му като шум от вълните на океан. Направи няколко крачки напред, удряйки се в чувалите с детски играчки. Прътите му напипаха стената и местенце на слаба топлина. Докато седеше и умуваше какво да прави, дочу слаб звук от някакво раздвижване. Беше котката, която го беше спасила. Вдигна животинчето и го сложи в пазвата си. Той долепи дланите си до стената, напипа още чували с детски играчки, докато отново не намери ивицата топлина. К/амъкът изведнъж стана горещ и Саймън се отдръпна. Пред него светеше вратата. Саймън само повдигна ръка и я докосна с пръст и тя засвети още по-ярко. По краищата се очертаха пукнатини. Той внимателно отвори вратата и в помещението нахлу светлина.